Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2009 22:25 - Годишни награди и изложба М-тел
Автор: mayamanolova Категория: Изкуство   
Прочетен: 1429 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.12.2009 08:55


Традиционно пристанището и галерията се свързват с внос и износ на материални и духовни ценности и предполагат перманентно изменящо структурата  си пространство. В случая става дума за пристанищен склад, който за повече от месец бива превърнат в мизанцсен за случването на едно от най-мащабните арт събития в страната. От забранена зона с „ограничен достъп” намиращият се на територията на  “Пристанище Варна”  ЕАД  бетонен пристанищен склад Магазия №7 става домакин  на четвъртото поред издание на изложбата-конкурс „Годишни награди за съвременно българско изкуство на М-Тел”. Напуканите груби фактурни стени, стичащите се по мазилката бои, напречните червени линии, обозначаващи границите „на товарене” кореспондират изключително адекватно с естетиката на експозицията, позиционирана на площ около 2000 кв.м. и представяща скулптури, фотографии и живописни платна на 45  български художници, работещи в страната и чужбина.

Мащабният проект е организиран и спонсориран от най-голямата компания за мобилни комуникации в България в сътрудничество с галерия „Витоша”. Неговото начало бива положено преди четири години и цели да представя пред широката аудитория най-високите постижения в сферата на съвременните визуални форми на български автори, реализиращи се както в България, така и извън пределите на страната. Стратегията на кураторския екип с постоянни членове изкуствоведите Елисавета Мусакова, Димитър Грозданов и Ирина Баткова предполага промяна на местоположението и състава на журито на всяко поредно издание. Традиционно експозициите биват ситуирани в архитектурна среда, полемизираща с естетиката на самите творби , някои от които са специално създадени по повод на изложбата. До настоящия момент, освен София, домакин на конкурса е бил  Пловдив, когато в поле за случването на събитието са превърнати старите складове за тютюн в града, както и  емблематичното за Центъра за съвременно изкуство пространство, „Баня Старинна“.

Четвъртото поред издание на престижния конкурс се провежда във Варна, тъй като морската столица има значителен принос във формирането облика  на съвременното българско визуално изкуство. Освен с организирането на „Международното биенале на графиката”, Варна е популярна и с активния трасформаторски дух на местната бохема, която в края на 70-те години превръща халетата на бившата фабрика „Вулкан" в своеобразен български „Монмартър”. В началото на 80-те години в града се осъществяват и едни от най-ранните опити в областта на така наречените „неконвенционални„ форми, довели до възникването на клуб Вар(т)на, превърнал се в емблематичен образ на варненската мистична концептуална тенденция от втората половина на 90-те години на миналия век. Варна продължава да е водещ художествен център и в началото на новото хилядолетие. Освен мащабното биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството”, в първите няколо години на новото хилядолетие се появяват и три сдружения на млади автори, които си поставят за задача да динамизират художествения живот  в града. Това са Сдружение „Кера” с фестивала „Продукт” и сдружение  „Перде”, което от  март 2007 започва да провежда периодично своите прожекции „Късни Прожекции Късометражно Кино”. От 2008 година Варна има и своя фестивал за видео арт-Видеохолика, който цели популяризирането на едно от най-разпространените направления в съвременните визуални форми. Налага се твърдението, че художествената сцена на града се обогатява все по-категорично с нови гледни точки и позиции и се явява изключително подходяща среда за разгръщането на подобен мащабен форум.

Изключителната цялостност и завършеност на експозицията на Мтел е предопредена както от адекватността на изложбеното пространство, полемизиращо изключително сполучливо с естетиката на самите творби, но и от успешната селекция от автори. Освен силната група варненски творци, сред които Веселин Димов, Явор Цанев, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова,  Нено Белчев,  Данил Йорданов и Виктор Петков, кураторският екип е заложил на изключително силното участие на художници, които живеят и работят извън пределите страната. Това са  Хубен Черкелов, Силвия Валентино и Даниел Божков-САЩ; Зеятин Нуриев- Турция; Рада Букова, Бистра Льошевалие, Нина Ковачева и Валентин Стефанов- Франция; Теди Лихо – Белгия; Иво Димчев – Холандия; Милен Кръстев – Германия; В експозицията не липсват и имената на утвърдени автори от вътрешността на страната като Алла Георгиева, Андрей Даниел, Венелин Шурелов, Весела Статкова, Даниела Ляхова, Станимир Генов, Петер Цанев, Красимир Карабаджаков, Димитър Труканов и др.

Официалното откриване на изложбата на 10 юли е белязано от речите на зам.-кмета  на Община Варна-Коста Базитов и директора на пристанищния комплекс -Данаил Папазов, след което пред погледите на насъбралите се посетители, се осъществяват пърформънсите на двама млади варненски автори- „Рапсодия България” на Нено Белчев и „Зелени карти” на Милен Кръстев, които настоящем живее и работи в Касел, Германия.

На фона на три видеоекрана, излъчващи документални интервюта, заснети по време на автостоп пътуване, осъществено от автора през 2008 година, Нено Белчев забива седем кирки в синьо БМВ, символизиращо събирателния образ на европейския съюз. Художникът е провокиран от един от наболелите в страната проблеми, a именно неовладяната мафия, която би била една от евентуалните пречки за нормалното протичане на сложния присъединителен процес. Творбата представлява рефлексия, породена от рамисъла на един творец, живеещ в атмосферата на оживени политически дебати и търсещ усилено своята идентичност на път към мечтания и блянуван Запад.

Другият пърформанс, осъществен в деня на откриването на изложбата е авторство на Милен Кръстев и взаимства наименованието си от популярната американска мечта-лотария. С присъщата на държавно лице отговорност и сериозност, художникът официално раздава на посетитетлите поданство. Акцията е издържана в присъщата за студения концептуализъм лаконичност, сдържаност и педантичност, в която всеки детайл е от значение.

„Зелени карти” е част от мащабния проект „Миленотопия”, развиващ във времето чрез различни подпроекти, които не излизат от рамките  на основния контекст. Става дума за имагинерна страна Миления, в която се разпространяват идеите на Миленизма, а съвсем съвременни са Националният Музей на Миления (НаМуМи), Интернационалният Миленотопски Институт с факултетите по Милениотика и сравнителна Миленология, както и туристическа агенция М-Турс, продуцентските фирми Миленияфилмс и М-Art, както и реалната личност, в която се синтезира всичко това - посланика и културен аташе на Миления – Милен Кръстев. Като репрезентативна личност, той се ползва от атрибутите на политическия кич, но същевременно може да бъде намерен и в неочаквани и тъмни ъгли на изложбените пространства, където прилича повече на заложник, отколкото на лидер. В своите пламенни речи той проповядва мир и любов, но думите му имат привкуса на агресия и политическа лудост.

Силно участие в изложбата взима Алла Гергиева, която се представя с инсталация и пърформанс „Честит рожден ден!” и три торти с подзаглавия „Специално за теб!”, „Успех в училище!” и „Честит рожден ден!”. Мамещите сетивата пъстри торти, асоцииращи се с естетиката на поп кутурата от 50-те, всъщност разкриват сензационни сюжети, асоцииращи се с филмовата реалност на зверски жестокости и убийства. Силното въздействие на творбите е резултат от категоричното противопоставяне на лъжовността на сетивните възприятия и заложеното съдържание. Сходно звучене притежават и разположените около трите торти портрети на деца, рекламирещи револвери. Фотоинсталацията представлява весела и същевременно остра критика към кича и иконите на съвремненното общество. Общество, създаващо уж на игра технологично съвършени средства за масово убийство.

Веселин Шурелов помества в експозицията две дървени хуманоидни фигури "Фантомат" и „Ортомат” които взимат участие в големия международен проект Черно/Северно море. Авторът разработва задълбочено концепцията за човека автомат като знак за отчужденост, за механичното пространство, което предлага поглед върху самия себе си.

Традиционно сериозно представяне в изложбата отбелязва живописта, като подчертан превес имат абстрактната и експресивна тенденция. Минимализиран език, сведен до ползването на черно-бялата  гама демонстрира  Данил Йорданов. Характерното за автора боравене с широкоформатни монохромни плоскости, поставя под въпрос основните принципи на класическото „живописно третиране”. Живеещият и работещ в САЩ,  познат със социална насочени творби като “СПИН” и “Форми на живот”, Хубен Черкелов се представя с три пейзажа, озглавени „Колорадо”, „Аризона” и „Орегон”. Композиции, свързани с естетиката на лиричната абстракция представят Атанас Парушев и Стойко Даслаков, докато на  силно  експресивното и смело звучене залагат творбите  на Бистра Льошевалие и Моника Попова.

Варненската  мистична концептуална тенденция от втората половина на 90-те години е представена от Явор Цанев и Веселин Димов-бивши членове на несъществуващия вече клуб Вар(т)на. Двамата автори задават пред публиката сложни концепции, засягащи природата на архетипа и релативността на акта на перцепция.

Провокиран от съчинението на Карл Юнг, Явор Цанев разработва темата за диалога на първоформата с „мястото” не като чисто географско понятие, а като „вместилище”. Седящата женска фигура, в която се отразява лъкатушещата морска повърхност се асоциира с образа на майката, в чиято утроба се заражда Вселената.

Инсталацията „Мисловна ос” на Веселин Димов представлява отправна точка за ума , които воден от определен възприятиен модел, създава нови също толкова реални образи, каквито са материално съществуващите. Отуук и заключението, че светът възниква в нашето съзнание.

Черно-белите фотографии на Васил Абаджиев изследват  невъзможността за движение, при непълно слепване на отделните влакови композиции. Наименованието на фотоинсталацията „Зона на привличане” единствено затвърждава богатството на значенията, възникващи във връзка с идеята за сходствата и различията в живота.

Силно феминистична тематика, свързана с еманципацията представя Стела Георгиева. Десетте широкоформатни портрета загатват за почти недоловимия процес на изместване и забавяне на естествените функции на жената около тридесетте, влязла в още по-жестоко надбягване с времето, със задръстването, с дененощието, с бръчките и мазнините.

Докато посетителите се взират в загадъчните организми, обитаващи „Екопластичната инсталация” на Петер Цанев, лодка преминава през закачливо  джазираното видео на Даниел Божов в „Композиция за двама удавници, спасители, саксофон и глас”.

Междувременно Димитър Трайчев провокира публиката с императива „Дишай!”. Видеоинсталацията с 9 вида  картички представлява силно преживян епизод от живота на автора, свързан с преодоляването на  преход  в широкия смисъл на понятието. Преход през страха, болката, материалните ограничители, прехода като вътрешен  диалог на поелия по пътя.

Бегло набелязаните творби, които далеч нямат претенциите за изчерпателност,  свидетелстват за дълбокото осмисляне на актуални в съвременния живот теми, свързани с алиенацията, еманципацията, роботизирането, стандартизирането, политизирането и мултиплицирането на абсурда в различните му измерения. Налице е богата селекция от творби, вариращи от силно експресивни импровизации до херметино затворени изолирани обекти, които са красноречиво свидетелство за динамиката и разнообразните насоки, в които се развива съвременното българско изкуство.

В деня на закриването на изложбата на официална церемония на 17 август (поради изключително големия интерес, удължена една седмица по-дълго от предвиденото) са оповестени и най-добрите творби за 2008 година. Наградите - 2000 лева и откупуване на произведенията им на стойност 5000 лв. получават Милен Кръстев с проекта „Миленотопия”, Рада Букова с инсталацията „Ниска резолюция” и Венелин Шурелов с „Ортомен”. В състава на журито тази година влизат изкуствоведа Румен Серафимов, както и художниците Валери Чакалов (участник в предишното издание на изложбата), Цветан Кръстев(един от първите концептуални художници във Варна, бивш член на група Вар(т)на и настоящем един от създателите на фестивала за видео арт–Видеохолика), както и известният куратор на престижния фестивал „Арт Базел”, Марк Гльоде. За първи път организаторите взимат решение да предоставят на публиката правото да излъчи свой фаворит чрез анкетни карти, резултатите от които предстои да бъдат оповестени.

 



 



Тагове:   изложба,   награди,   Мтел,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mayamanolova
Категория: Изкуство
Прочетен: 24932
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 78
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031